Предварителният договор за продажба на недвижим имот е съглашение между Продавача и Купувача.        

  ·  С   него се поема задължението в бъдеще да бъде сключен окончателен договор   (нотариалния акт), с който да се прехвърли правото на собственост или да   се учреди вещно право върху недвижимия имот.

  ·  Разноските   по договора се поемат от двете страни по равно. Някои юристи оспорват   това твърдение и добавят: “когато не е договорено друго”.

  ·  Самият   Предварителен договор няма вещно-правно действие. Той само обосновава   претенцията на една от двете страни към другата за сключването му в   окончателна форма. С него не се прехвърля правото на собственост. Това   става само при сключване на окончателен договор с нотариална форма или   чрез съдебна процедура с обявяването му за окончателен (чл. 298 от ГПК).

  ·  При   подписването на Предварителния договор Купувачът плаща на Продавача   капаро (задатък, предплата) в размер равен обикновено на 10% от   стойността на имота. Възможно е по договореност между страните капарото   да е и с по-висока или с по-ниска стойност.

  ·  Предварителният   договор следва непременно да се сключи в писмена форма. Тогава той е   валиден и е гаранция, която защитава в достатъчна степен интересите на   двете страни.

  ·  Предварителният договор не подлежи на вписване.

  ·  Договорът за продажба на недвижим имот задължително е писмен и в нотариална форма.